Сура Ан-Назиат — Стих 46

1. Обяснение на думите в аята:

• كَأَنَّهُمْ (кааннахум): сякаш те.
• يَوْمَ يَرَوْنَهَا (йавма яравнаха): в Деня, когато я видят — тоест когато видят Часа (Съдния ден).
• لَمْ يَلْبَثُوا (лам ялбасу): не са останали, не са прекарали време.
• عَشِيَّةً (‘ашиййатан): късен следобед, времето от следобед до залез слънце.
• ضُحَاهَا (духаха): нейното утро, тоест ранното утринно време на същия ден.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Всевишният Аллах описва състоянието на хората, които отричат Съдния ден, когато най-сетне го видят с очите си и станат свидетели на неговия ужас. В онзи момент те ще имат усещането, че целият им живот на земята — или престоят им в гробовете — е бил изключително кратък, сякаш е продължил само една късна следобедна част от деня или само ранното му утро. Това е така, защото величието и страховитостта на Часа ще накарат всичко преди него да изглежда нищожно и мимолетно. Така човекът ще осъзнае колко кратък е бил земният му път и колко малко време е имал, за да се подготви за вечността. Аятът е предупреждение и напомняне, че земният живот е само миг в сравнение с онова, което предстои, и че всеки ще бъде въздаден според делата си.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че земният живот е кратък и преходен, затова не бива да се привързваме към него и да забравяме вечността.
• Напомня ни, че Съдният ден е истина и че всеки ще го види, независимо дали вярва в него, или го отрича.
• Насърчава ни да използваме времето си разумно в добри дела, защото то се изплъзва като един-единствен следобед.
• Показва милостта и мъдростта на Аллах, Който ни предупреждава предварително, за да се подготвим, вместо да бъдем изненадани.
• Укрепва вярата и ни кара да обикнем Корана, защото той ни разкрива истината за нашия край и ни води към спасение.