Сура Ан-Назиат — Стих 44

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِلَىٰ (иля): към, до.
• رَبِّكَ (раббика): твоят Господ, твоят Създател и Повелител.
• مُنتَهَاهَا (мунтаха̄ха̄): крайната точка на нейното знание; това, до което се стига при въпроса за нея; нейният завършек и окончателно решение.

1. Тълкувание на аята:

В предходните аятове неверниците питат Пророка (мир нему) с присмех и подигравка кога ще настъпи Часът (Съдният ден), за който той ги предупреждава. В този аят Аллах отговаря, че знанието за точния момент на настъпването на Часа не е у Пророка, нито у когото и да било от творенията. То е изцяло и единствено у Аллах, твоят Господ. Само Той знае кога ще дойде, а никой друг няма достъп до това знание. Задачата на Пророка не е да съобщи кога ще настъпи Часът, а да предупреди онези, които се боят от него, и да подготви хората за него. Знанието за неговия точен момент се връща към Аллах и само Той разполага с него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че знанието за невидимото е само у Аллах. Това учи човека на смирение и го освобождава от напразни спекулации и безпокойство за неща, които не са в неговата власт.
• Ислямът не натоварва човека с това, което не му е по силите. Пророкът не е бил длъжен да знае кога ще дойде Часът, а само да предаде посланието. Това е милост и мъдрост в религията.
• Вярата в Съдния ден подтиква вярващия към добри дела и искреност, защото той знае, че ще бъде държан отговорен, без да е нужно да знае точния час.
• Аятът насочва човека да се довери на Аллах във всичко, което надхвърля неговото знание, и да се съсредоточи върху това, което е в неговите ръце – подготовката и добрите дела.
• Коранът говори с яснота и правдивост: той не оставя място за съмнение и не претендира, че някой освен Аллах знае невидимото. Това е доказателство за неговата истинност и за това, че е от Господа на световете.