Сура Ат-Тарик — Стих 11

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَالسَّمَاءِ (уас-сама̄’и): небето — това, което е над нас, откъдето идват дъждът и благодатта.
• ذَاتِ (за̄ти): притежаваща, носеща в себе си.
• الرَّجْعِ (ар-радж‘и): буквално означава „връщане“, „повторение“. Тук се тълкува като дъжд, който се спуска от небето и се връща отново и отново, повтаряйки се непрекъснато.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се заклева в небето, което носи в себе си дъжда — онази благодат, която слиза от него и се повтаря, връща се пак и пак, без да престава. Дъждът е наречен „радж‘“ (връщане), защото идва от небето, после се изпарява от земята и се връща отново като дъжд — в непрестанен кръговрат, по милостта на Аллах. Това е клетва от страна на Всевишния, с която Той привлича вниманието към Своята мъдрост и сила в сътворението, и потвърждава, че това, което Той низпосла на Своя Пратеник, е истина — слово, което разделя истината от лъжата, а не е шега или забава. Клетвата в небето и в неговия дъжд е доказателство за могъществото на Създателя и за точността на Неговото обещание.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Небето и дъждът, които виждаме всеки ден, са знамение за милостта и могъществото на Аллах — Той е Този, Който изпраща благодатта и я повтаря, за да живее земята и всичко на нея.
• Клетвата на Аллах в Неговите знамения показва колко велик е Коранът: той е слово, което разделя истината от заблудата, и не е празна приказка.
• Размисълът над природата — небето, дъжда, кръговрата на водата — води човека към вяра в Създателя и към благодарност към Него.
• Ислямът ни учи да виждаме в ежедневните неща доказателства за Божията мъдрост и да се доверяваме на Неговото слово, което е сигурно и истинно.