Сура Аль-Фаджр — Стих 17

1. Обяснение на думите в аята:

• كَلَّا (калла) – възпираща частица, която спира човека от погрешното му убеждение и го укорява.
• بَل (бал) – частица, която преминава от едно твърдение към друго, по-важно и по-точно.
• لَّا تُكْرِمُونَ (ла тукримун) – „не оказвате почит, не се отнасяте добре“.
• الْيَتِيم (ал-ятим) – сирак: дете, което е загубило баща си, преди да е достигнало пълнолетие.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах възпира човека от неговото погрешно схващане, че богатството е доказателство за Божието благоволение, а бедността – за Неговото унижение. Истината не е такава. Богатството и бедността са изпитание и мъдрост от Аллах, а не непременно знак за почит или презрение.

След това Аллах разкрива едно от проявленията на човешката неблагодарност: вие не оказвате почит на сирака. Въпреки че Аллах ви е дарил с препитание и възможности, вие не се отнасяте добре към сирачето, не го утешавате, не му давате от това, което Аллах ви е дал, и не му показвате милост и грижа. Това е по-лошо от самото погрешно убеждение – то е доказателство за привързаността ви към материалното и за закоравяването на сърцата ви.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът не измерва достойнството на човека чрез богатство или бедност, а чрез благочестие и добри дела.
• Грижата за сирака е израз на вяра и благодарност към Аллах за Неговите дарове.
• Отказът да се помогне на сирака е признак за студенина на сърцето и за привързаност към земните блага.
• Коранът възпитава в милосърдие, справедливост и състрадание към слабите и нуждаещите се.
• Всеки дар от Аллах е изпитание – ще го използваме ли, за да помогнем на другите, или ще го задържим само за себе си?
• Ислямът ни учи, че истинската чест е в покорството на Аллах и в доброто отношение към Неговите създания, особено към сираците и бедните.