Сура Ат-Тауба — Стих 63

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يُحَادِدِ (юхадид): произлиза от думата „хадд“ (граница). Означава да се противопоставяш, да враждуваш, да престъпваш границите на покорството към Аллах и Неговия Пратеник, да ги предизвикваш и да им се противопоставяш.
• الْخِزْيُ (ал-хизй): унижение, позор, безчестие, срам.
• خَالِدًا فِيهَا (халидан фиха): вечно пребиваващ в нея, без изход.

1. Тълкувание на аята:

Нима тези лицемери не знаят, че който се противопоставя на Аллах и на Неговия Пратеник, враждува с тях и престъпва техните заповеди, го очаква огънят на Джаханнам, в който ще остане вечно? Това е унижението и позорът, които са най-голямото безчестие и най-тежкото наказание. Противопоставянето на Аллах и Неговия Пратеник включва и причиняването на вреда на Пратеника, мир нему, чрез обиди и оскърбления – нека Аллах ни пази от това. Тези лицемери вършат дела, които ги превръщат във врагове на Аллах и Неговия Пратеник, а който им е враг, неговият край е вечният огън в Деня на възкресението. Това е великото унижение и дълбокият позор.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва колко сериозно е да се противопоставяш на Аллах и Неговия Пратеник – това не е малко нещо, а причина за вечно наказание.
• Ислямът предупреждава своите последователи от лицемерие и от вражда срещу Аллах и Пратеника, за да ги предпази от гибел.
• Аятът ни учи, че уважението към Пратеника, мир нему, и покорството към Аллах са път към спасение и чест, докато враждата води до унижение и позор.
• Коранът ясно посочва последствията от делата, така че човек да избере правия път с разум и съзнание.
• Милостта на Аллах се проявява и в това, че Той ни предупреждава предварително, за да се върнем към Него и да търсим Неговото опрощение, преди да е станало твърде късно.