Сура Аш-Шамс — Стих 14

1. Обяснение на думите в аята:

• فَكَذَّبُوهُ — „и го взеха за лъжец“: отхвърлиха пророка си и посланието му.
• فَعَقَرُوهَا — „и я осакатиха/заклаха я“: става дума за камилата, която беше знамение от Аллах.
• فَدَمْدَمَ عَلَيْهِمْ — „и Господът им ги смаза/унищожи напълно“: означава пълно унищожение и наказание, което ги обхвана изцяло.
• بِذَنبِهِمْ — „заради греха им“: поради тяхното престъпление и упорство.
• فَسَوَّاهَا — „и ги изравни“: наказанието ги обхвана всички еднакво, никой не се спаси.

1. Тълкуване на аята:

Народът на Самуд отхвърли своя пророк и не повярва на предупрежденията му. Те престъпиха границите и посегнаха на камилата, която беше ясно знамение от Аллах и доказателство за истинността на пророка. Най-лошият сред тях я уби, а останалите бяха съгласни с това дело, затова всички станаха съучастници в греха. Заради това тяхно престъпление Аллах изпрати върху им пълно и всеобхватно наказание, което ги унищожи изцяло. Той ги изравни в наказанието — никой от тях не избегна и не се спаси. Това беше справедливо възмездие за тяхната злоба и упорство след ясното знамение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е справедлив и не наказва без причина; наказанието идва заради упорството в греха и отхвърлянето на истината.
• Когато хората отхвърлят Божиите знамения и посланици, те сами си навличат гибел.
• Съгласието с греха и одобряването му прави човека съучастник в него, дори да не го е извършил сам.
• Коранът разказва тези истории, за да ни предупреди и да ни насочи към покаяние и покорство на Аллах.
• Милостта на Аллах е близо до вярващите, които слушат и се покоряват, а наказанието Му е тежко за онези, които упорстват в злото.