Сура Ад-Духа — Стих 10

1. Обяснение на думите в аята:

• „السَّائِل“ (ас-са̄'ил): просякът, нуждаещият се, който иска помощ или милостиня.
• „تَنْهَرْ“ (танхар): да го отблъснеш грубо, да му се скараш, да го прогониш с рязък тон и сурови думи.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник ﷺ — и чрез него всички вярващи — относно начина, по който да се отнасяме към нуждаещите се. След като в предходния аят ни заповядва да не потискаме сирака, тук ни насочва към просяка: „А що се отнася до просяка — не го отблъсквай!“

Този, който протяга ръка и иска помощ, може да е в нужда, а може и да не е, но във всеки случай той е човек, който се обръща към нас с молба. Ислямът ни учи да не го посрещаме с грубост, с викове и с презрение. Ако имаме възможност — да му дадем от това, което Аллах ни е дарил, и да задоволим нуждата му. Ако нямаме — да му отговорим с мек и любезен тон, с добри думи и с извинение, без да нараняваме чувствата му и без да го унижаваме.

Този аят е част от по-широката заповед в сурата: да не потискаме слабите и нуждаещите се, а да проявяваме милосърдие и благодарност към Аллах за Неговите благодеяния. Затова веднага след него следва наставлението да говорим за благодатта на нашия Господ — тоест да признаваме доброто, което Той ни е дал, и да го споделяме с другите чрез доброта и щедрост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на милосърдието и уважението към всеки човек, дори когато той е в нужда и иска помощ.
• Една добра дума, мек тон и любезно отношение могат да бъдат по-ценни от материалната помощ за човека, който се чувства отхвърлен.
• Пророкът ﷺ ни учи да не унижаваме никого, защото всички хора са чеда на Адам и заслужават достойнство.
• Който дава от това, което Аллах му е дарил, всъщност изразява благодарност към своя Господ и умножава доброто в живота си.
• Този кратък аят показва колко всеобхватен и практичен е Корана — той ръководи не само богослужението, но и ежедневното ни поведение към най-слабите сред нас.