Сура Йунус — Стих 104

1. Обяснение на думите в аята:

• قُلْ (кул) — Кажи.
• يَا أَيُّهَا النَّاسُ (я айюха-н-нас) — О, хора.
• شَكٍّ (шакк) — съмнение, колебание.
• دِينِي (дини) — моята религия, моят път на поклонение.
• أَعْبُدُ (а'буду) — аз се покланям, служа с поклонение.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дуни-Ллах) — освен Аллах, вместо Аллах.
• يَتَوَفَّاكُمْ (ятауаффакум) — Той ви прибира душите, Той ви умъртвява.
• وَأُمِرْتُ (уа умирту) — и ми беше заповядано.
• مِنَ الْمُؤْمِنِينَ (мина-л-му'минин) — от вярващите.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах заповядва на Своя Пратеник (с.а.с.) да се обърне към хората с ясно и решително слово. Той им казва: ако се съмнявате в истинността на религията, към която ви призовавам — религията на чист монотеизъм (таухид), — и ако се надявате да ме отвърнете от нея, то знайте, че аз съм напълно уверен в нейната истинност и в погрешността на това, което вие следвате. Затова аз никога няма да се покланям на идолите и на другите неща, на които вие се покланяте вместо Аллах. Аз се покланям само на Аллах — Единствения, Който ви умъртвява и прибира душите ви, Който държи в Своя ръка живота и смъртта на всяко живо същество. И ми беше заповядано да бъда от искрено вярващите, които посвещават поклонението си единствено на Него.

Споменаването именно на „Този, Който ви умъртвява“ носи предупреждение и напомняне: Онзи, Който владее смъртта, е истинският Бог, достоен за поклонение, а не безжизнените и безсилни идоли, които не могат нито да помогнат, нито да навредят, нито да умъртвят, нито да съживят.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва ясната и непоколебима позиция на вярващия: той не се колебае в своята религия, дори когато другите се съмняват или се опитват да го разколебаят.
• Ислямът е религия на чистото единобожие — поклонение само на Аллах, без съдружаване на нищо и никого с Него. Това освобождава човека от робството пред създадените неща и го издига към служение на Единствения Творец.
• Споменаването на смъртта напомня на човека за неговата истинска същност и за неговата участ: всички ще бъдем прибрани от Аллах, и всеки ще се завърне при Него. Това подтиква към искреност и към подготовка за срещата с Господа.
• Аятът ни учи, че истинската вяра е съзнателен избор, основан на убеденост, а не на сляпо следване. Затова вярващият е призован да бъде от „искрено вярващите“ — онези, чието сърце и дела са в хармония с истината.
• Коранът говори с уважение и яснота към всички хора, канейки ги към размисъл и към пътя на истината, който носи спокойствие и достойнство в този свят и спасение в отвъдния.