Сура Худ — Стих 26

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „أَن“ (ан): че, да — тук служи за пояснение на призива, който е споменат преди това.
• „لَّا تَعْبُدُوا“ (ля та‘буду): да не служите, да не се покланяте.
• „إِلَّا اللَّهَ“ (илля Аллах): освен на Аллах, единствено на Аллах.
• „إِنِّي“ (инни): наистина аз.
• „أَخَافُ“ (ахафу): страхувам се, опасявам се.
• „عَذَابَ“ (азаб): мъчение, наказание.
• „يَوْمٍ أَلِيمٍ“ (яумин алим): болезнен ден, ден на мъчително наказание.

1. Тълкуване на аята:

Пророкът призовава своя народ към най-важното нещо — да се покланят само на Аллах и да не Го съдружават с нищо друго. Той им казва: „Не се покланяйте на никого освен на Аллах.“ Това е основата на вярата и първото, към което призовават всички пророци. След това той изразява своята загриженост и състрадание към тях, като казва, че се страхува, ако останат в неверие и продължат да се покланят на други освен Аллах, да ги сполети мъчително наказание в Деня на възкресението. Този ден е описан като болезнен, защото в него ще има тежко и мъчително наказание за онези, които са отхвърлили истината. Призивът на пророка съчетава призив към чисто единобожие и предупреждение от тежките последици при отказ от него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът поставя единобожието на първо място и го прави основа на всяко добро в този и в отвъдния живот.
• Пророците не са били сурови, а са се тревожили за хората и са искали тяхното добро, като ги предупреждавали от наказание.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той изпраща предупреждения преди наказанието, за да се върнат хората към истината.
• Денят на възкресението е реален и в него ще има справедливо въздаяние, затова човек трябва да се подготви още в този живот.
• Чистото поклонение само на Аллах носи спокойствие на сърцето и сигурност в отвъдния живот, докато съдружаването води до страх и загуба.