Сура Худ — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمْ (ам) – частица, която тук означава „или по-скоро“ и въвежда въпрос с укор и изненада.
• يَقُولُونَ (якулун) – „казват“; местоимението се отнася за неверниците.
• افْتَرَاهُ (ифтараху) – „той го е измислил“; означава да се припише на Аллах лъжливо нещо, което Той не е казал.
• إِجْرَامِي (иджрами) – „моето прегрешение“, „моят грях“; от корена „дж-р-м“, който означава извършване на грях и престъпление.
• بَرِيءٌ (бариун) – „чист съм“, „не съм отговорен“, „свободен съм от вина“.
• مِمَّا تُجْرِمُونَ (мимма туджримун) – „от това, което вие извършвате като грях“; обхваща тяхното неверие и отричане.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за упоритостта на неверниците от народа на Нух, които твърдели, че той е измислил от себе си това предупреждение за наказание и че го е приписал на Аллах, за да ги сплаши. Затова Аллах наставлява Своя пророк да им отговори с думи, които показват неговата правдивост и тяхната несправедливост: „Ако наистина съм го измислил, то грехът на това измисляне ще бъде само мой – никой друг няма да носи отговорност за него. Аз не ви принуждавам да понесете моя грях. Но ако съм правдив, както е в действителност, то вие сте тези, които извършвате грях, като отричате и се отнасяте с неверие. Аз съм чист от вашето неверие, отричане и грехове – не съм съгласен с тях и не нося никаква отговорност за тях.“

Смисълът е, че пророкът прехвърля отговорността върху самите тях: ако той беше измамник, вредата от измамата щеше да е само за него; но тъй като е правдив, вредата от отричането пада върху тях. Така аятът разкрива тяхната несправедливост и упоритост в неверието, и потвърждава невинността на пророка от това, в което го обвиняват.

Някои тълкуватели отбелязват, че този аят е вметнат в историята на Нух и всъщност е обръщение към пророк Мухаммед (с.а.с.), за да отговори на очакваното отричане от страна на многобожниците. Така аятът служи като утеха и напътствие за всеки призоваващ по пътя на Аллах: той не носи отговорност за греховете на онези, които отказват да повярват.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на справедливостта. Всеки носи отговорност само за собствените си дела – никой не се товари с греха на друг. Това е принцип, който вдъхва спокойствие и сигурност.
• Правдивостта на пророците е ясна. Обвиненията на неверниците са неоснователни, а пророците са невинни от това, в което ги обвиняват. Това укрепва доверието в божественото послание.
• Призивът към истината не зависи от приемането ѝ. Призоваващият изпълнява дълга си да предаде посланието, а отговорността за отхвърлянето е на самите хора. Това освобождава вярващия от бремето на чуждите грехове.
• Коранаът разкрива лицемерието на отричащите. Те обвиняват пророка в измислица, докато самите те упорстват в неверие и грях. Това ни учи да се замислим над собствените си дела, преди да съдим другите.
• Милостта на Аллах е в това, че не натоварва никого с чужд товар. Всеки има възможност да се обърне към истината и да понесе отговорност за собствения си избор. Това е покана за размисъл и приемане на вярата с отворено сърце.