Сура Худ — Стих 36

1. Обяснение на думите в аята:

• وَأُوحِيَ (уа ухия): „И бе разкрито“ – означава, че Аллах изпрати откровение.
• لَن يُؤْمِنَ (лан ю'мина): „никога няма да повярва“ – отрицание, което изразява окончателност.
• تَبْتَئِسْ (табта'ис): „не тъгувай, не се натъжавай“ – произлиза от думата „бأс“ (беда, страдание), а тук означава да не изпадаш в тъга и униние.

1. Тълкувание на аята:

След дълги години на призив и многобройни напразни усилия, Аллах разкри на Нух (Ной), че сред неговия народ вече няма да повярва никой друг освен онези, които вече са приели вярата. Това е окончателно решение от страна на Аллах, че неверието на тези хора е достигнало своя край и те няма да се променят. Затова Аллах утешава Своя пророк и му казва да не тъгува и да не се натъжава заради това, което те вършат – тяхното отричане, подигравки и упорство. Той му съобщава, че те ще бъдат унищожени, и това е справедливото въздаяние за тяхното дълготрайно упорство. Така Нух намира утеха и след това се обръща към Аллах с молба за тяхното наказание.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е близо до Своите пророци и вярващи и ги утешава в моменти на трудност и скръб.
• Търпението в призива към истината е отличителна черта на вярващите, а резултатът е в ръцете на Аллах.
• Всеки, който искрено търси истината, ще намери пътя към вярата, а упорството в неверието води до загуба.
• Коранът разкрива Божията мъдрост и справедливост – Той дава отсрочка, но и предупреждава, и накрая въздава според делата.
• В тези думи има утеха за всеки вярващ, който се сблъсква с отхвърляне – неговият дълг е да призовава, а Аллах е Този, Който ръководи сърцата.