Сура Йусуф — Стих 54

1. Обяснение на думите в аята:

• ائْتُونِي بِهِ – донесете ми го, доведете го при мен.
• أَسْتَخْلِصْهُ لِنَفْسِي – да го направя изключително близък до себе си, доверен и приближен, който да ми бъде верен и предан.
• فَلَمَّا كَلَّمَهُ – и когато разговаря с него лице в лице.
• مَكِينٌ – заемащ високо положение, уважаван, с влияние и достойнство.
• أَمِينٌ – доверен, надежден, на когото може да се повери всичко.

1. Тълкуване на аята:

Когато истината за невинността на Юсуф (Йосиф) се изяснила напълно и царят на Египет разбрал за неговата честност, знание и мъдрост, той заповядал на приближените си да доведат Юсуф при него, за да го направи свой най-близък съветник и довереник, комуто да повери важните си дела. Когато Юсуф се явил и царят разговарял с него, той видял неговия разум, красноречие, скромност и дълбока проницателност. Тогава царят му казал: „Днес ти си при нас на високо положение – уважаван и ценен, и си доверен човек, на когото можем да се опрем във всяко начинание.“ Така Юсуф преминал от затвора към двореца – не чрез измама или търсене на власт, а чрез търпение, благочестие и доверие в Аллах, Който му дарил почит и признание.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Търпението и богобоязливостта водят до избавление и въздигане – Аллах не забравя Своите праведни служители, дори когато хората ги забравят.
• Истинската стойност на човека е в знанието, честността и добрия характер – точно те накарали царя да повери на Юсуф най-важните дела.
• Който пази доверието и се пази от греха, Аллах му отваря врати, за които не е и предполагал.
• Ислямът учи на справедливост и признаване на доброто у другите – царят признал добродетелите на Юсуф, макар той да бил затворник и чужденец.
• Коранът разказва тези истории, за да ни утеши и насърчи: след всяка трудност идва лекота, а който се уповава на Аллах, никога не е изгубен.