Сура Йусуф — Стих 53

1. Обяснение на думите в аята:

• «وَمَا أُبَرِّئُ نَفْسِي» — „И не се оправдавам себе си“ или „не се обявявам за невинна“; думата „أُبَرِّئُ“ идва от „براءة“ (невинност, оправдание).
• «أَمَّارَةٌ» — „повеляваща настоятелно“, „подтикваща силно“; това е форма за усилване, която означава, че душата многократно и настойчиво заповядва.
• «بِالسُّوءِ» — „към злото“, „към лошото“; включва грехове, страсти и всичко, което отдалечава от доброто.
• «إِلَّا مَا رَحِمَ رَبِّي» — „освен онова, което моят Господ помилва“; тук „ما“ може да означава „онзи/онова“, което Аллах предпазва чрез Своята милост.
• «غَفُورٌ رَّحِيمٌ» — „Прощаващ, Милосърден“; две от имената на Аллах, които показват, че Той прощава на каещите се и е милостив към тях.

1. Тълкуване на аята:

В този аят жената на ал-Азиз продължава думите си и казва, че не се представя за невинна и не твърди, че е напълно чиста от зло. Тя признава, че човешката душа по своята природа често подтиква към лошо, защото е склонна към това, което желае, и трудно се въздържа от него. Човек сам по себе си не е защитен от грешка, освен ако Аллах не го помилва и не го предпази от злото чрез Своята милост. Затова всеки, който се стреми към добро, трябва да се уповава на Аллах и да иска помощ от Него, а не да разчита само на себе си. В края на аята се казва, че Аллах е Прощаващ и Милосърден — Той прощава на онези, които се разкайват, и е милостив към тях.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи на смирение: дори когато човек прави добро, той не трябва да се смята за напълно чист и безгрешен, а да признава своята слабост и нужда от Аллах.
• Показва, че истинската защита от злото идва от Аллах. Това ни подтиква да Го молим постоянно за помощ и напътствие.
• Утешава ни, че когато съгрешим, вратата на покаянието е отворена. Аллах е Прощаващ и Милосърден и приема разкаялите се.
• Насърчава ни да не се отчайваме от грешките си, а да се обръщаме към Аллах с надежда и да се стараем да се поправим.
• Укрепва вярата, че ислямът е религия на милостта и реализма — той признава слабостта на човека, но и му дава път към прошка и духовно израстване.