Сура Йусуф — Стих 55

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• اجْعَلْنِي (идж‘ални): „постави ме“, „назначи ме“ – молба към владетеля да му възложи определена длъжност.
• خَزَائِنِ (хаза’ин): множествено число на „хазина“ – съкровищници, складове, хранилища за богатства и запаси (зърно, храна, средства).
• الْأَرْضِ (ал-ард): земята – тук се има предвид земята на Египет, т.е. територията на царството.
• حَفِيظٌ (хафиз): пазител, бдителен, надежден – този, който грижливо съхранява повереното му.
• عَلِيمٌ (‘алим): знаещ, проницателен – този, който добре познава работата си и умее да я върши мъдро.

1. Тълкувание на аята:

Юсуф (мир нему) се обръща към владетеля на Египет с молба да бъде назначен за управител на съкровищниците и складовете на страната – онези хранилища, в които се събират и съхраняват зърното, храната и средствата на държавата. Той не иска това заради лична изгода или власт, а за да послужи на хората, да установи справедливост и да ги предпази от глад и нужда. Затова подкрепя молбата си с две свои качества: че е надежден пазител, който грижливо съхранява повереното, и че е знаещ и проницателен, който умее да управлява, да разпределя и да се разпорежда мъдро. Така той съчетава честността с умението – две неща, които са необходими на всеки, на когото се поверява отговорност.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че е позволено човекът да поиска отговорна длъжност, когато целта му е да служи на хората и да установи добро и справедливост, а не да търси лична изгода.
• Ислямът държи на доверието и честността: всеки, на когото се поверява нещо, трябва да бъде надежден пазител.
• Знанието и умението са ценни в исляма – човек трябва да съчетава благочестие с компетентност, за да върши работата си добре.
• Примерът на Юсуф ни учи да бъдем състрадателни и да мислим за общото благо на хората, особено в трудни времена.
• Коранът ни разкрива какви качества трябва да притежава един добър ръководител: честност, знание, мъдрост и искрено желание да помага.