Сура Йусуф — Стих 98

1. Пояснение на думите в аята:

• „سَوْفَ أَسْتَغْفِرُ“ (сауфа астагфиру): „ще поискам прошка“ – изразява бъдеще време, като тук носи обещание и надежда.
• „رَبِّي“ (рабби): „моят Господ“ – обръщение на Якуб към Аллах, показващо близост и упование.
• „الْغَفُورُ“ (ал-Гафур): „Всеопрощаващият“ – Този, Който многократно и напълно прощава греховете на каещите се.
• „الرَّحِيمُ“ (ар-Рахим): „Всемилостивият“ – Този, Чиято милост обхваща всичко и е особено близка до вярващите.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът Якуб (мир нему) отговаря на синовете си, които са признали грешката си и са поискали от него да се помоли на Аллах да им прости. Той им обещава, че ще отправи молба за прошка към своя Господ, но отлага това за подходящо време – според преданието, за последната част на нощта преди зазоряване, защото това е време, в което молбите се приемат по-лесно и надеждата за отговор е по-голяма. В обещанието си той изразява дълбока вяра в две от прекрасните имена на Аллах: Той е Всеопрощаващият, Който приема покаянието на Своите раби и им прощава греховете, и Всемилостивият, Чиято милост ги обгръща и ги води към добро. Така Якуб съчетава надежда с благочестие, като не бърза, а избира най-подходящия момент и най-искрената молитва, уповавайки се на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че искреното покаяние е път към прошката и че Аллах е Всеопрощаващият и Всемилостивият – Той не отхвърля онези, които се връщат към Него.
• Показва ни примера на един пророк, който дори когато е наранен, откликва с милост и обещава да се моли за онези, които са го наскърбили – това е висок морал, който ислямът насърчава.
• Напомня ни, че изборът на подходящо време за молитва (като последната част на нощта) е израз на надежда и търсене на най-доброто от Аллах.
• Подтиква ни да не губим надежда от милостта на Аллах, колкото и големи да са греховете ни, защото Той е Гафур и Рахим – Всеопрощаващ и Всемилостив.
• Вдъхва любов към Корана, който дори в един кратък аят събира учение за покаянието, милостта, търпението и упованието – все качества, които правят живота на вярващия красив и изпълнен с надежда.