Сура Ар-Рад — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «شَهِيدًا» (шахидан): свидетел.

— «عِندَهُ عِلْمُ الْكِتَابِ» (ман ‘индаху ‘илмул-китаб): онзи, който притежава знание за Писанието — т.е. учените от хората на Писанието, които са познали истината и са я потвърдили.

1. Тълкувание на аята:

Неверниците казват: „Ти не си пратеник от Аллах, о, Мухаммад!“ Отговори им: „Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас, че аз наистина съм изпратен от моя Господ, и че вие лъжете.“ А заедно с Аллах свидетелства и всеки, който има знание за небесните книги — от учените на юдеите и християните, които са открили в своите Писания описанието на Пророка и са повярвали в него, и не са скрили това знание. Щом Аллах е свидетел за истинността на Пророка, това е най-висшето и най-достатъчното доказателство, и не може да му навреди отричането на онези, които го отричат. Аллах вече е разкрил за истинността на неговото послание толкова ясни знамения и доказателства, че те напълно заместват свидетелството на който и да е друг свидетел.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че истината не се нуждае от одобрението на мнозинството или на силните на земята; достатъчно е Аллах да бъде свидетел, а Неговото свидетелство е най-истинното и най-справедливото.

— Той показва, че знанието за Писанията води до вяра, а не до упорство: онези, които искрено търсят истината в свещените книги, разпознават Пророка и потвърждават неговата правдивост.

— Аятът ни насърчава да не се страхуваме от отричането на хората, когато сме на правия път, защото Аллах е достатъчен като Покровител и Свидетел.

— Той ни подтиква да ценим знанието и учените, които свидетелстват за истината, и да не крием истината, когато я познаем — точно както са направили онези, които са имали знание за Книгата и са повярвали.

— И най-важното: този аят ни показва, че Коранът е книга на доказателствата и яснотата, която призовава към размисъл и искрено търсене на истината, а не към сляпо следване.