Сура Ибрахим — Стих 40

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مُقِيمَ الصَّلَاةِ: този, който изпълнява молитвата постоянно и пълноценно, спазвайки нейните условия, стълбове и задължения.
• ذُرِّيَّتِي: моето потомство, моите деца и наследници.
• وَتَقَبَّلْ دُعَاءِ: приеми молбата ми и я направи приета при Теб.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, се обръща към своя Господ с искрена молба и казва: „Господи мой, направи ме от онези, които изпълняват молитвата по най-съвършения начин – постоянни в нея, изпълняващи я с нейните условия и стълбове. И направи също така от моето потомство онези, които ще я изпълняват и ще се грижат за нея.“ Той поиска това и за част от потомството си, защото знаеше, че сред неговите наследници ще има и такива, които няма да вярват. След това добави: „Господи наш, приеми молбата ми и я направи приета при Теб.“ Той поиска от Аллах да приеме неговата молба и неговото поклонение.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Молитвата (салят) е велико поклонение и най-важната връзка между служителя и неговия Господ; затова пророците са се грижили за нея и са я поискали от Аллах за себе си и за своите семейства.
• Искрената загриженост на родителя за вярата и поклонението на децата му е от благородните качества на вярващите; Пророк Ибрахим се помоли за своето потомство, преди да се помоли за себе си в този аят.
• Обръщането към Аллах с молба и смирение е пътят на пророците; те признаваха своята нужда от Него във всяко състояние.
• Аллах отговаря на молбите на Своите искрени служители и приема поклонението им; затова вярващият трябва да бъде постоянен в молбата и да се надява на приемане.
• Постоянството в молитвата е признак за вяра и богобоязливост, и е от причините за успех в този свят и в отвъдния.