Сура Марьям — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• وَهَنَ: отслабна, изгуби сила.
• الْعَظْمُ: костта; тук означава телесната сила и здравина като цяло.
• اشْتَعَلَ: пламна, разпространи се като огън.
• شَيْبًا: побеляване на косата, сива коса.
• شَقِيًّا: нещастен, изгубен, отхвърлен, такъв, чиято молба не се приема.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Закария (мир нему) се обръща към своя Господ с молитва и смирение, като описва състоянието си: „Господи, наистина костите ми отслабнаха“ – тоест тялото ми е изгубило предишната си сила поради напреднала възраст, а слабостта е засегнала и най-здравата част от човека – костите. „И главата ми пламна в белота“ – побеляването се е разпространило по цялата ми глава, сякаш е огън, който обхваща всичко. Това е израз на пълна старост и немощ.

След това той казва: „И никога не съм бил нещастен в молитвата си към Теб, Господи“ – тоест през целия си живот съм Ти се молил и Ти винаги си ми отговарял; никога не съм бил отхвърлен или разочарован, когато съм Те призовавал. Той споменава предишната Божия милост като основание за надежда, че и сега молбата му ще бъде приета. В това има прекрасен урок: човекът, който е изпитал Божията доброта, се обръща към Аллах с увереност и надежда, дори когато е слаб и стар.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че обръщането към Аллах с молитва е пътят на пророците и на праведните; дори в немощ и старост вярващият не губи надежда.
• Споменаването на предишните благодати и отговори на молитви е средство за засилване на надеждата и увереността в Аллах.
• Аллах е Този, Който чува и отговаря; Той не отхвърля искрената молба на Своя раб.
• Старостта и слабостта не са пречка за служенето на Аллах и за молитвата; напротив, те са време за още по-голяма близост до Него.
• Коранът представя живи човешки състояния и чувства, за да ни покаже, че вярата е реалност, която придружава човека във всички етапи от живота му.
• В този аят има насърчение никога да не се отчайваме и винаги да се надяваме на Аллах, защото Той е Милостивият, Който отговаря на молбите.