Сура Аль-Бакара — Стих 122

1. Пояснение на думите в аята:

• يَا بَنِي إِسْرَائِيلَ (Я̄ банӣ Исра̄'ӣл): „О, синове на Исраил (Якуб)“ – обръщение към потомците на пророк Якуб (Яков), мир нему.
• اذْكُرُوا (узкурӯ): „Спомнете си, припомнете си“ – тоест помнете с благодарност и не забравяйте.
• نِعْمَتِيَ (ни'матӣ): „Моята благодат, Моето благо“ – всички дарове и милости, които Аллах е дарил.
• فَضَّلْتُكُمْ (фаддалтукум): „дадох ви предимство, отличих ви“.
• عَلَى الْعَالَمِينَ ('ала̄ ал-'а̄ламӣн): „над световете“ – тоест над народите на тяхното време.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към потомците на Исраил (Якуб), мир нему, и им заповядва да си припомнят многобройните Му благодати – както религиозни, така и светски. Той им напомня, че ги е дарил с пророци сред тях и с книги, низпослани от Него, и че ги е отличил пред народите на тяхното време с пророчеството и властта, които им е дал. Това напомняне има за цел да ги подтикне към благодарност и покорство към Аллах, и да ги накара да си спомнят, че всички тези блага идват единствено от Него. Споменаването на тези благодати е и покана да признаят истината, която е дошла при тях, и да последват напътствието, което Аллах е изпратил.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аллах е Източникът на всяка благодат – както духовна, така и материална – и признаването на това ни учи на благодарност и смирение.
• Споменаването на благодатите на Аллах е път към засилване на вярата и към покорство пред Него.
• Аллах дарява с предимство когото пожелае, но истинската чест е в следването на истината и в благодарността към Дарителя.
• Коранът често напомня на предишните общности, за да извлечем поука и да не повтаряме грешките им, а да приемаме напътствието с отворено сърце.
• Признаването на благодатите на Аллах и благодарността към Него са от най-големите причини за увеличаване на благото и за спечелване на Неговото доволство.