Сура Аль-Бакара — Стих 14

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِذَا لَقُوا (уа иза лаку): „И когато се срещнат“ – изразът посочва повтарящо се действие на лицемерите.
• خَلَوْا (халау): „останали сами“ – тоест когато се уединят далеч от вярващите.
• شَيَاطِينِهِمْ (шайатынихим): „техните дяволи“ – тук означава техните главатари, вождове и подстрекатели в неверието, които ги подтикват към зло.
• مُسْتَهْزِئُونَ (мустахзи’ун): „подиграващи се, присмиващи се“ – тоест те се подиграват на вярата и на вярващите.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни разкрива в този аят едно от най-опасните качества на лицемерите – двойнствеността и измамата в поведението им. Когато те срещнат вярващите, те заявяват с езиците си: „Ние повярвахме, ние сме като вас, приели сме истината, в която и вие вярвате.“ Но това тяхно твърдение не идва от сърцето – то е само привидно, продиктувано от страх, предпазливост или стремеж да заблудят вярващите и да извлекат облаги от тях.

А щом останат сами, далеч от очите на вярващите, и се оттеглят при своите главатари, вождове и съмишленици в неверието – онези, които Писанието нарича „техните дяволи“, защото ги подтикват към зло и заблуда – те им заявяват с пълна увереност: „Ние сме с вас, ние не сме напуснали вашия път и вашата вяра. Ние само външно се съгласяваме с вярващите, но всъщност им се подиграваме и се присмиваме на тях и на вярата им.“

Така аятът разобличава тяхната същност: те не са нито искрени вярващи, нито открити неверници, а хора, които използват вярата като прикритие и се подиграват с нея. Това е тежко предупреждение към всеки, който би могъл да прояви подобно двуличие – да показва с езика си едно, а да крие в сърцето си друго.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Искреността е основата на вярата. Ислямът не приема външното показване без вътрешна убеденост. Той ни учи да бъдем честни и последователни – каквото изповядваме с езика, това да е в сърцето ни.
• Коранът разкрива и най-скритите намерения. Този аят ни показва, че Аллах знае всичко – и явното, и скритото. Това ни вдъхва сигурност, че истината винаги излиза наяве, и ни предпазва от лицемерие.
• Вярата е убеждение, а не маска. Ислямът ни учи да бъдем едни и същи навсякъде – сред вярващите и сред другите. Това е пътят на достойнството и вътрешния мир.
• Коранът е защита за обществото. Като разобличава лицемерието, той пази вярващите от измама и ги учи да бъдат внимателни, но и справедливи, и да не съдят прибързано.
• Ислямът цени чистото сърце. Всеки, който се стреми към искреност, намира в тази религия път към спокойствие, чест и близост до Аллах – далеч от двуличието и подигравките.