Сура Аль-Бакара — Стих 171

1. Обяснение на думите в аята:

• النَّعِيق (ан-наʿӣк): гласът на овчаря, с който вика и подкарва добитъка си.
• دُعَاءً وَنِدَاءً (дуʿāʾан уа нидāʾан): зов и вик — само звук, без разбиране на смисъла.
• صُمٌّ (сумм): глухи — затворили слуха си за истината.
• بُكْمٌ (букм): неми — онемели, не говорят истината.
• عُمْيٌ (ʿумй): слепи — не виждат ясните доказателства.
• لَا يَعْقِلُونَ (лā яʿқилӯн): не разсъждават, не проумяват.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах дава поразително сравнение за онези, които отхвърлят вярата. Тяхното положение, когато ги призовават към истината и напътствие, е като положението на овчар, който вика и подкарва стадото си. Добитъкът чува само звука на гласа му — вик и зов — но не разбира нито дума от това, което той казва. Така и неверниците чуват думите на призива, но не проникват в смисъла им и не се възползват от тях.

Те са глухи за истината — слушат я, но не я приемат по начин, който да им донесе полза. Те са неми за истината — езиците им не я изричат и не я изповядват. Те са слепи за истината — не виждат ясните ѝ доказателства и знамения. Затова не разсъждават и не проумяват напътствието, към което ги призовават. Те следват пътя на предците си сляпо, без разум и без разбиране, като стадо, което върви след гласа на овчаря, без да знае накъде отива.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът ни учи, че истинската вяра изисква разум и разсъждение, а не сляпо подражание на традиции и обичаи.
• Човек трябва да отвори сърцето, слуха и ума си за истината, за да се възползва от напътствието и да не бъде като онзи, който чува само звук, без да разбира смисъл.
• Ислямът призовава към използване на разума и размисъл върху знаменията на Аллах — това е пътят към истинското щастие и успех в този свят и в отвъдния.
• Коранът е милост и напътствие за онези, които слушат с внимание и разсъждават — той издига човека от подражание към съзнателна вяра и разбиране.