Сура Та Ха — Стих 103

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿يَتَخَافَتُونَ﴾ (ятаха̄фатӯн) — шепнат си помежду си, говорят тихо и скришом.
• ﴿لَّبِثْتُمْ﴾ (лабис̄тум) — престояхте, останахте, живяхте.
• ﴿عَشْرًا﴾ (ʿашран) — десет (нощи или дни).

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден хората ще си шепнат тихо един на друг, смирени и уплашени от ужаса на онова, което виждат. Те ще си казват, че не са останали в земния живот или в междинния свят след смъртта (ал-барзах) освен много кратко време — само десет нощи или десет дни. Това показва колко нищожен и мимолетен ще им се стори целият им престой на земята в сравнение с вечността на отвъдния живот. Земният живот, колкото и дълъг да е изглеждал, ще се превърне в нещо съвсем кратко пред лицето на вечността, а хората ще говорят за това тихо, защото страхът и тежестта на Деня на възкресението ще ги обгърнат напълно.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че земният живот е кратък и преходен, а вечният живот е истинската цел. Това ни подтиква да не се привързваме прекалено към светските неща и да се стремим към добри дела.
• Той показва милостта и мъдростта на Корана, който описва Съдния ден по начин, който разтърсва сърцата и ни насочва към размисъл и покаяние.
• Напомня ни, че всички хора, независимо от своето положение, ще застанат равни пред Аллах и ще осъзнаят истинската стойност на времето, което са прекарали на земята.
• Подтиква ни да използваме всяка минута от живота си за добро, за поклонение и за подготовка за отвъдното, защото времето тече бързо и никой не знае кога ще дойде неговият край.