Сура Та Ха — Стих 122

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• اجْتَبَاهُ (иджтабаху): избра го, предпочете го и го приближи.
• رَبُّهُ (раббуху): неговият Господ, Създателят и Възпитателят.
• فَتَابَ عَلَيْهِ (фа таба ‘алайхи): прие покаянието му и му прости.
• وَهَدَى (ва хада): напъти го и го насочи към правия път.

1. Тълкувание на аята:

След като Адам (мир нему) съгреши и осъзна грешката си, неговият Господ го избра, приближи го и го удостои със Своята милост. Той прие покаянието му и му прости. След това го напъти и го насочи към доброто и към постоянство в покаянието и покорството. Така Всевишният Аллах не остави Своя пророк в грешката, а му даде изход чрез покаяние, прошка и напътствие.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва колко милостив е Аллах към Своите раби: щом човек искрено се разкае, Аллах приема покаянието му и му прощава.
• Покаянието не е унижение, а път към извисяване и приближаване до Аллах.
• Всеки, който сгреши, не бива да се отчайва – след грешката може да дойде прошка, напътствие и избор от страна на Аллах.
• Ислямът учи, че човекът е слаб и може да греши, но най-добрите от грешащите са онези, които се покайват и се връщат към своя Господ.
• Коранът не само предупреждава, но и дава надежда и радостна вест на вярващите, че милостта на Аллах е по-голяма от грешките им.