Сура Та Ха — Стих 56

1. Обяснение на думите в аята:

— „آيَاتِنَا“ (аятина): Нашите знамения, доказателства и чудеса, които показват истинността на пророчеството и могъществото на Аллах.

— „كُلَّهَا“ (кулляха): всички тях, без изключение.

— „فَكَذَّبَ“ (фа-каззаба): той ги отрече, обяви ги за лъжа.

— „وَأَبَى“ (уа аба): и отказа, възпротиви се, надменно не прие истината.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е показал на фараона всички Свои знамения и ясни доказателства — деветте велики чудеса, дадени на Муса (мир нему), които утвърждават единобожието, могъществото на Аллах и истинността на Неговия пратеник. Въпреки това фараонът не повярва, а отрече тези знамения и надменно отказа да приеме истината и да се покори на Аллах. Той не се възползва от видяното, а упорстваше в своето неверие и горделивост.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аллах е справедлив и не оставя хората без доказателства; Той изпраща ясни знамения, за да няма извинение пред Него.

— Гордостта и упорството са пречка за приемане на истината, докато смирението и отвореното сърце водят към вяра.

— Човек трябва да размишлява върху знаменията на Аллах във вселената и в Откровението и да побърза да приеме истината, преди да е станало късно.

— Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни поучи и предупреди, и в тях има напътствие за всеки, който търси истината.