Сура Та Ха — Стих 7

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَإِن تَجْهَرْ: „Ако говориш на висок глас“ – тоест ако изразиш думите си явно и чуваемо.
• بِالْقَوْلِ: „с думите“ – с речта, която изговаряш.
• فَإِنَّهُ: „то Той“ – местоимението се отнася до Аллах.
• يَعْلَمُ: „знае“.
• السِّرَّ: „тайното“ – това, което човек пази в себе си или доверява скришом на друг.
• وَأَخْفَى: „и още по-скритото“ – това, което е още по-дълбоко скрито, като вътрешните помисли и мимолетните идеи в сърцето, които човек дори не изразява.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се обръща към Своя Пророк, а чрез него и към всички хора, като казва: Ако изговаряш думите си на висок глас, или ги казваш тихо, или ги пазиш в себе си – Аллах знае всичко това. Нищо не се скрива от Него. Той знае тайната, която човек споделя поверително с друг, и знае онова, което е още по-скрито от нея – мислите, намеренията и подбудите, които се раждат в душата, без човекът да ги изговори или да ги сподели с някого. Знанието на Аллах обхваща всичко: явното и скритото, изреченото и неизреченото, миналото, настоящето и бъдещето. Затова човек трябва да осъзнава, че е винаги пред очите на своя Господ, и да пази езика, сърцето и делата си.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е всезнаещ и нищо не може да се скрие от Него – нито думите, нито тайните, нито най-дълбоките помисли. Това поражда в сърцето на вярващия благоговение и искреност.
• Осъзнаването, че Аллах знае дори това, което не изричаме, ни подтиква към чистота на сърцето и към добри намерения, защото Той вижда не само външността, но и вътрешността.
• Аятът ни утешава: ако човек е слаб и не може да изрази всичко, което чувства, или ако се срамува да сподели болката си – Аллах вече знае и чува. Той е близо до Своите раби и знае тяхното състояние, дори когато те не говорят.
• Това ни подтиква да се обръщаме към Аллах с молитва и да Му поверяваме всичко, защото Той знае и най-скритото, и отговаря на зова на онези, които Го призовават.
• И най-важното: този аят разкрива величието на Корана и на исляма, които ни учат на искреност, смирение и постоянна връзка с Всезнаещия Създател – нещо, което носи спокойствие и сигурност в сърцето на вярващия.