Сура Аль-Анбия — Стих 7

1. Пояснение на думите в аята:

• رِجَالًا (риджа̄лан): мъже, хора от човешкия род, а не ангели.
• نُوحِي إِلَيْهِمْ (нӯх̣ӣ илайхим): на които Ние даваме откровение.
• أَهْلَ الذِّكْرِ (ахл аз-зикр): хората на знанието, притежателите на писанията и знанието за тях.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всевишният казва на Своя Пратеник (с.а.с.), че Той не е изпращал преди него пратеници, които да бъдат ангели, а е изпращал единствено мъже от човешкия род, на които е давал Своето откровение. Това е отговор на онези, които отхвърляха пророчеството на Мухаммед (с.а.с.) с оправданието, че един пратеник не бива да бъде обикновен човек, а ангел. Аллах разяснява, че това е Неговият неизменен път още от древността — Той винаги е изпращал хора като пратеници, за да могат хората да общуват с тях, да ги разбират и да следват техния пример.

След това Аллах насочва онези, които се съмняват или не знаят това, да попитат хората на знанието — притежателите на предишните писания, които знаят, че всички предишни пратеници са били хора, а не ангели. Ако те наистина не знаят, нека се обърнат към знаещите, за да се уверят в истината. Този аят утвърждава принципа на обръщане към учените и хората на знанието при липса на познание, което е основа на ислямската традиция на учене и предаване на знанието.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът утвърждава, че пратениците са били хора като нас — това прави посланието по-близко и по-разбираемо за човека, защото можем да се идентифицираме с тях и да следваме техния пример.
• Коранът насърчава търсенето на знание и обръщането към учените — ислямът е религия на знанието, а не на сляпото следване.
• Единството на пророческата мисия през вековете показва, че ислямът е продължение на посланията на всички предишни пророци, което дава на вярващия чувство за принадлежност към дълга и благословена традиция.
• Аятът учи на смирение и мъдрост — когато не знаем нещо, питаме онези, които знаят, вместо да отхвърляме истината от невежество.