Сура Аль-Анбия — Стих 88

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— فَاسْتَجَبْنَا: отговорихме, приехме молбата и зова.

— الْغَمِّ: тъгата, скръбта, бедата, която обхваща сърцето и го потиска.

— نُنجِي: спасяваме, избавямe от беда.

— الْمُؤْمِنِينَ: вярващите, онези, които вярват в Аллах и Мухаммед (с.а.с.) и действат според учението.

1. Тълкувание на аята:

Когато пророк Юнус (мир нему) се обърна към своя Господ от тъмнините — тъмнината на нощта, тъмнината на морето и тъмнината в корема на кита — и Го призова с искрена молба, Аллах отговори на зова му. Той го избави от онази тежка скръб и беда, извади го от корема на кита и от дълбините на морето, и го спаси от потискащата го тъга. По същия начин Аллах спасява вярващите, когато попаднат в беда, в тъга или в тежко положение и Го призоват с искрена молба. Всеки вярващ, който се обърне към своя Господ с вяра и упование, ще намери избавление и спасение, както го намери пророк Юнус.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Аллах чува зова на Своите раби и отговаря на молбите им, особено когато са в беда и се обръщат към Него с искреност.

— Никога не трябва да губим надежда, колкото и тежка да е бедата, защото избавлението идва от Аллах.

— Вярата и обръщането към Аллах са път към спасение и утеха в трудни моменти.

— Коранът ни разказва за пророците, за да ни утеши и да ни покаже, че Аллах е близо до Своите вярващи раби и ги спасява, както е спасил пророк Юнус.

— Всеки вярващ, който следва учението и се обръща към Аллах, може да се надява на същата милост и избавление.