Сура Аль-Анбия — Стих 91

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَحْصَنَتْ“ (ахсанат): опази, съхрани, предпази.
• „فَرْجَهَا“ (фарджаха): нейния срам/полов орган; тук означава опазване на целомъдрието и честта.
• „فَنَفَخْنَا فِيهَا مِن رُّوحِنَا“ (фанафахна фиха мин рухина): Ние заповядахме на Джибрил (Гавриил) да духне в нея от Нашия дух, тоест с Наше повеление и мощ бе създаден духът на Иса (Исус).
• „آيَةً“ (айатан): знамение, доказателство, чудо.
• „لِّلْعَالَمِينَ“ (лил-‘аламин): за всички хора и светове.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах споменава историята на Марям (Мария), дъщерята на Имран, която опази целомъдрието си и се пазеше от забраненото. Тя не извърши прелюбодеяние и остана чиста и непорочна. Тогава Аллах изпрати при нея ангела Джибрил, който духна в нея, и по заповед на Аллах тя забременя с Иса (Исус), мир нему, без да има съпруг. Аллах сътвори Иса без баща, само с една заповед „Бъди!“ – и той бе. Така Марям и синът ѝ Иса станаха ясно знамение и доказателство за могъществото на Аллах за всички хора по света. Това чудо показва, че Аллах е способен на всичко и че нищо не е невъзможно за Него. Той сътвори човек без баща, както сътвори Адам без баща и майка, и както сътвори всички хора по Своята мъдрост и воля.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на целомъдрие и опазване на честта – добродетел, която Аллах възхвалява и възнаграждава.
• Той показва абсолютната мощ на Аллах: Той сътвори Иса без баща, което е знамение за всички светове и доказателство, че Аллах е Всемогъщ.
• Историята на Марям и Иса е изпълнена с милост и чудо, което увеличава вярата и любовта към Аллах.
• Коранът разказва тези истории, за да ни напомни, че Аллах е близо до Своите праведни раби и че Той отговаря на искрените молби и пази онези, които Му се доверяват.
• Вярата в чудесата на Аллах укрепва сърцето и ни кара да се стремим към добро и благочестие, като следваме примера на Марям – чиста, вярваща и покорна на Аллах.