Сура Аль-Муминун — Стих 118

1. Обяснение на думите в аята:

• «رَبِّ» (Рабби) – Господи, Владико мой, Творец и Поддържащ.
• «اغْفِرْ» (игфир) – прости, покрий греховете ми и ги изличи.
• «ارْحَمْ» (ирхам) – смили се, дари ме с милост и благост.
• «خَيْرُ الرَّاحِمِينَ» (хайру-р-рахимин) – най-добрият от всички, които проявяват милост.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пророк, а чрез него и всички вярващи, да се обръщат към Него с искрена молба. Човекът да казва: „Господи мой, прости ми греховете, покрий ги и ги изличи, и ме дари с Твоята милост.“ Това е признание за слабостта и греховността на човека и същевременно израз на надежда в безкрайната Божия доброта. Аллах приема покаянието на Своя раб и не го наказва за греха, който е изоставил. Той е най-милосърдният – по-милостив към Своя раб отколкото майката към детето си, по-милостив дори отколкото човекът към самия себе си. Никой друг не проявява такава съвършена и всеобхватна милост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че винаги можем да се обърнем към Аллах с молба за прошка и милост – Той не се уморява да прощава на онези, които искрено се разкайват.
• Напомня ни, че колкото и да сме съгрешили, Божията милост е по-голяма от греховете ни, стига да се върнем към Него.
• Показва ни красивия етикет на молитвата: първо признаваме греха си и молим за прошка, после молим за милост – така сърцето се смекчава и се смирява пред Създателя.
• Утешава ни, че Аллах е най-добрият от милосърдните – никой не ни обича и не се грижи за нас така, както Той. Това ни изпълва с надежда, спокойствие и любов към нашия Господ.
• Аятът е покана за всеки човек да опита сладостта на покаянието и да открие колко близо е Аллах до Своите раби, когато Го призовават.