Сура Аль-Муминун — Стих 117

1. Обяснение на думите в аята:

• يَدْعُ (йад‘у): призовава, обръща се с молба или поклонение.
• إِلَٰهًا آخَرَ (иляхан ахара): друго божество освен Аллах.
• بُرْهَانَ (бурхан): доказателство, ясен довод.
• حِسَابُهُ (хисабуху): неговото равносметка, неговото въздаяние.
• عِندَ رَبِّهِ (инда раббихи): при неговия Господ.
• يُفْلِحُ (юфлиху): постига успех, спасява се, постига желаното.
• الْكَافِرُونَ (ал-кафирун): неверниците, онези, които отричат истината.

1. Тълкувание на аята:

И всеки, който призовава или се покланя на друго божество заедно с Аллах, няма никакво доказателство за това свое дело. Това важи за всяко божество, на което се покланят освен Аллах – никой не притежава довод, че то заслужава поклонение. Такъв човек ще бъде съден от своя Господ в Деня на възкресението и ще получи заслуженото въздаяние за своето лошо дело. Наистина неверниците не ще постигнат успех – нито ще получат това, което желаят, нито ще се спасят от това, от което се страхуват.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

Този аят ни учи, че поклонението трябва да бъде отправено единствено към Аллах, защото само Той заслужава да бъде призоваван и обожаван. Той показва, че всеки, който търси помощ или се обръща към нещо друго освен Аллах, няма никакво доказателство и опора за своето дело. Аятът ни напомня, че истинският успех и спасение идват само от следването на правия път и вярата в Единия Бог. Той ни насърчава да размишляваме върху своето поклонение и да го посветим искрено на Аллах, Който е единственият, способен да ни въздаде справедливо и да ни дари с успех в този свят и в отвъдния.