Сура Аль-Муминун — Стих 94

1. Обяснение на думите в аята:

• رَبِّ (Рабби): Господи, Владико мой — обръщение към Аллах с признание на Неговото господство и власт.
• فَلَا تَجْعَلْنِي (фе ля тедж‘ални): не ме поставяй, не ме слагай.
• فِي الْقَوْمِ (фил-кауми): сред народа, сред хората.
• الظَّالِمِينَ (ез-залимин): угнетителите, несправедливите, онези, които престъпват границите и заслужават наказание.

1. Тълкуване на аята:

Пророкът (мир нему) се обръща към своя Господ с молба: „Господи, ако ме оставиш да доживея наказанието, което си обещал на тези несправедливи хора, то не ме поставяй сред тях, за да не ме сполети същото, което ще сполети и тях.“ Той не иска наказание за себе си, а иска спасение и избавление от гнева и възмездието, което ще падне върху угнетителите. Молбата му е да бъде отделен от тях, когато бедата ги застигне, и да бъде сред онези, с които Аллах е доволен, а не сред онези, които заслужават Неговото наказание. Така аятът учи, че вярващият се стреми да не бъде съпричастен към делата на несправедливите, нито да бъде застигнат от последиците на тяхната несправедливост, и че спасението е в отделянето от злото и неговите носители.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва колко дълбока е връзката на пророка с неговия Господ — той постоянно се обръща към Него с молба и упование.
• Учи ни, че вярващият не трябва да бъде доволен да бъде сред несправедливите, дори когато не е извършил тяхното зло, защото близостта до злото носи опасност.
• Напомня ни, че Аллах чува молбите на Своите раби и че искреното обръщане към Него е път към спасение.
• Показва милостта и справедливостта на исляма: човек се стреми да бъде сред праведните, а не сред угнетителите, и търси закрила при Аллах от всяко зло.
• Подтиква ни да четем Корана с размисъл и да го превръщаме в жива молитва, която ни пази и ни напътва в живота.