Сура Ан-Нур — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• مَرَضٌ (марад): болест, тук в преносен смисъл – лицемерие и поквара в сърцето.
• ارْتَابُوا (ирта̄бӯ): съмняваха се, изпаднаха в колебание и съмнение.
• يَحِيفَ (яхӣфа): да постъпи несправедливо, да се отклони от справедливостта в отсъждането.
• الظَّالِمُونَ (аз-за̄лимӯн): потисниците, несправедливите, онези, които престъпват границите.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах разкрива скритите причини, поради които лицемерите и онези, които се отвръщат, отказват да приемат Неговото решение и решението на Неговия Пратеник (с.а.с.). Той пита: нима в сърцата им има болест – тоест лицемерие и поквара, които ги тласкат към отказ? Или се съмняват в пророчеството на Мухаммад (с.а.с.) и в истинността на това, което той носи? Или се страхуват, че Аллах и Неговият Пратеник ще отсъдят несправедливо и ще се отклонят от истината в решението си? Нито едно от тези неща не е вярно. Истината е, че те самите са потисници и несправедливи, защото се отвръщат от правото и търсят това, което не им принадлежи. Техният отказ не идва от страх от несправедливост, а от собствената им поквара и упорство.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че отказът да се приеме истината често идва от вътрешна болест в сърцето, а не от липса на доказателства.
• Показва съвършената справедливост на Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.) – те никога не отсъждат несправедливо.
• Напомня ни, че истинският потисник е този, който се отвръща от Божието право и търси своето, а не този, който се подчинява на истината.
• Насърчава ни да пречистим сърцата си от лицемерие и съмнение и да приемем решението на Аллах и Неговия Пратеник с доверие и покорство.
• Укрепва вярата ни, че в Корана и в пророческата традиция има само добро и справедливост за онези, които искрено вярват.