Сура Аль-Фуркан — Стих 63

1. Обяснение на думите в аята:

• „عِبَادُ الرَّحْمَٰنِ“ (‘иба̄ду ар-Рах̣ма̄н): рабите на Всемилостивия Аллах – онези, които искрено Му служат и Го признават за свой Господ.
• „هَوْنًا“ (хаунан): с достойнство, спокойствие и смирение, без високомерие и без арогантност.
• „الْجَاهِلُونَ“ (ал-джа̄хилю̄н): невежите, които постъпват грубо и невъзпитано, като нагрубяват или се държат недостойно.
• „سَلَامًا“ (сала̄ман): мир – тоест отговор с добри и безопасни думи, които не водят до грях и не отвръщат на грубостта с грубост.

1. Тълкуване на аята:

Аллах описва Своите истински раби с благородни качества. Те са вярващи, които ходят по земята със спокойствие, достойнство и смирение – не се държат надменно, не потискат другите и не се перчат. Когато невежите и грубите хора се обръщат към тях с обидни или непристойни думи, те не отговарят със същото, а отвръщат с добро и с мирни думи. Така те пазят езика си от грях и не се унижават до нивото на грубия човек. Това е израз на висок морал, търпение и сила на духа, а не на слабост. Ислямът учи вярващия да бъде пример за благоприличие и да побеждава злото с добро.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът възпитава хората в смирение, достойнство и добро поведение.
• Истинският вярващ не отговаря на грубостта с грубост, а с мир и доброта.
• Коранът ни учи как да печелим уважение чрез благ нрав, а не чрез агресия.
• Тези качества носят спокойствие в обществото и правят живота по-хубав.
• Всеки, който желае вътрешен мир и добри отношения с хората, ще намери в исляма ясен път и красиви принципи.