Сура Аш-Шуара — Стих 112

1. Обяснение на думите в аята:

• قَالَ (ка̄ля) — каза, рече.
• وَمَا عِلْمِي (уа ма̄ ‘илмӣ) — и какво е моето знание, т.е. аз не зная, не съм натоварен да зная.
• بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ (бима̄ ка̄нӯ я‘малю̄н) — с това, което те са вършели, т.е. с техните дела и скрити намерения.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Нух (Ной), мир нему, отговаря на своя народ, който го упреква, че при него са повярвали хора от най-низшите слоеве на обществото, и искат той да ги прогони, за да повярват те. Той им казва: „Аз не зная какво вършат тези вярващи, не съм натоварен да преценявам делата им, нито да разследвам сърцата им и да съдя за тяхната искреност. Моята задача е само да ги призова към вяра в Аллах, а не да съм им надзирател, който брои и оценява постъпките им. Аз не знам това, което те вършат в тайно, и не мога да преценявам скритите им намерения — това е знание, което принадлежи само на Аллах.“

Смисълът е, че вярата не се измерва с произход, занаят, обществено положение или професия. Човек се цени пред Аллах по своята искрена вяра и благочестие, а не по онова, което хората виждат отвън. Пророкът не е бил изпратен да съди за вътрешните подбуди на хората, а да проповядва и да предупреждава. Той не може да знае дали нечие дело е извършено с чисто сърце или с лицемерие — това е нещо, което само Аллах знае.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът не гледа на произхода, богатството или социалния статус на човека, а на неговата вяра и искреност. Всеки, който повярва с чисто сърце, е равен с останалите пред Аллах.
• Ние не трябва да съдим за вътрешните намерения на другите хора, защото само Аллах знае какво има в сърцата. Нашата задача е да призоваваме към добро и да оставяме съденето на Аллах.
• Пророците и проповедниците не са надзиратели над хората, а само призоваващи и предупредители. Това ни учи на смирение и на доверие в справедливостта на Аллах.
• Аятът ни напомня, че истинската стойност на човека е в неговата вяра и добри дела, извършени заради Аллах, а не в показност или в това как изглежда пред хората.
• Коранът ни възпитава в уважение към всички вярващи, независимо от тяхното положение, и ни учи да не подценяваме никого, защото може би именно той е най-искрен пред Аллах.