Сура Аш-Шуара — Стих 113

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• إِنْ (ин): отрицателна частица, означаваща „не“ — тук служи за изключване, тоест „не е нищо друго освен“.
• حِسَابُهُمْ (хисабухум): тяхната равносметка, тяхното въздаяние и съд за делата им.
• عَلَىٰ رَبِّي (ала рабби): върху моя Господ, тоест Той е Този, Който се занимава с това и Който ще съди.
• لَوْ تَشْعُرُونَ (лау таш‘урун): ако усещахте, ако разбирахте, ако имахте съзнание.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът (мир нему) отговаря на онези, които го обвиняват и искат от него да съди хората по техните скрити намерения. Той им казва: тяхната равносметка и въздаяние не са моя грижа и не са в моите ръце, а са единствено върху моя Господ — Аллах, Който знае скритото и явното, Който познава тайните на сърцата и онова, което хората пазят в себе си. Ако имахте истинско съзнание и разбиране, щяхте да знаете това и нямаше да говорите така. Но вие сте като животни или дори по-заблудени, защото не разсъждавате правилно.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че съденето на хората по скритите им дела е само право на Аллах, а не на хората — това е справедливост и милост, защото никой не знае истинската същност на другия освен Създателя.
• Той показва, че ислямът освобождава човека от тежестта да съди намеренията на другите и го насочва към смирение и доверие в Аллах.
• Напомня ни, че истинското съзнание и разум са дар от Аллах и че размисълът върху Корана е път към правилното разбиране.
• Корана възпитава в честност, справедливост и вяра в Божията мъдрост, което прави живота на човека по-спокоен и по-смислен.