Сура Аш-Шуара — Стих 92

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَقِيلَ (уа кӣла): „и ще им се каже“ — глагол в страдателен залог в минало време, който тук сочи към бъдещо събитие в Деня на възкресението, тоест сигурно ще се случи.
• أَيْنَ (айна): „къде?“ — въпросителна частица за място, използвана тук не за да се търси отговор, а за укор и порицание.
• مَا (мā): „това, което“ — относително местоимение, което тук обозначава идолите и всичко, на което са се покланяли.
• كُنتُمْ تَعْبُدُونَ (кунтум та‘будун): „вие сте обожавали“ — продължително действие в миналото, изразяващо постоянството и упорството им в това поклонение.

1. Тълкуване на аята:

В Деня на възкресението, когато многобожниците бъдат изправени пред своята участ и видят с очите си истинността на това, за което са били предупредени, ще им се каже с укор и порицание: „Къде са онези, които обожавахте вместо Аллах? Къде са идолите и измислените божества, на които се покланяхте и на които се надявахте?“

Този въпрос не е зададен, за да получат отговор, а за да ги унижи и да им покаже пълната безпомощност на това, на което са се покланяли. Тези идоли не могат нито да ги защитят от наказанието, нито да отблъснат мъчението от самите себе си, нито да се застъпят за тях, както са твърдели в земния живот. Всичките им надежди и очаквания се оказват напразни, а тяхната вяра в лъжливи божества се разкрива като пълна заблуда.

Това е момент на горчиво разочарование и съжаление, когато човекът осъзнава, че е посветил живота си на нещо, което не може да му помогне с нищо, и че истинското поклонение е било само за Аллах — Единствения, Който дава полза и вреди, Който приема и отхвърля.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че всяко поклонение, отправено към нещо друго освен Аллах, е напразно и ще се превърне в източник на съжаление в отвъдния живот.
• Той ни напомня за милостта на Аллах, Който ни е предупредил предварително чрез Корана, за да не се окажем в това унизително положение.
• Аятът ни подтиква да се замислим върху истинската стойност на нашите дела и върху това на кого всъщност се уповаваме в живота си.
• Той показва колко справедлив е Аллах — Той не наказва, преди да е изпратил предупреждение и ясно доказателство.
• И най-важното: този аят ни кани да насочим сърцата си единствено към Аллах, защото само Той е достоен за поклонение и само Той може да ни помогне в Деня, когато никой друг не ще може да стори нищо.