Сура Аль-Анкабут — Стих 47

1. Пояснение на думите в аята:

• "الْكِتَابَ" (ал-Китаб): Книгата, т.е. Корана.
• "آتَيْنَاهُمُ الْكِتَابَ" (атайнаҳумул-Китаб): онези, на които дадохме Писанието – имат се предвид учените от синовете на Исраил, които познават Тората.
• "يَجْحَدُ" (яѫджаду): отрича, порича, отхвърля съзнателно истината.
• "الْكَافِرُونَ" (ал-кафирун): неверниците, онези, които покриват истината и упорстват в отричането ѝ.

1. Тълкувание на аята:

Както низпослахме Писанията на предишните пратеници, така низпослахме и на теб, о, Пратенико, тази Книга – Корана, която потвърждава предишните Писания. Онези, на които дадохме Писанието от синовете на Исраил, които го познават истински и разпознават в него описанието на Мухаммад, вярват в Корана. Също и сред арабите от Курайш и другите има такива, които вярват в него. И никой не отрича Нашите ясни знамения и доказателства освен неверниците, чийто навик е да отричат и да упорстват против истината, въпреки че тя им е станала ясна. Учените от хората на Писанието познаха, че Мухаммад е пророк, но въпреки това отрекоха – това е тяхното упорство и надменност.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към Исляма и Корана:

• Коранът е истинското Писание от Аллах, което потвърждава предишните книги и е продължение на Божественото напътствие за човечеството.
• Искрените и безпристрастни хора, които търсят истината, разпознават Корана и вярват в него, независимо от своя произход.
• Отказът да се приеме истината след като тя е станала ясна, е признак на упорство и надменност, а не на липса на доказателства.
• Коранът е достъпен и ясен за всеки, който го чете с отворено сърце и желание да разбере истината.
• Вярата в Корана е път към спасение и напътствие, а отричането му – причина за загуба.