Сура Аль-Анкабут — Стих 63

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَلَئِن“ (уа лаин) — клетва, означаваща „И ако наистина“.
• „نَزَّلَ“ (наззаля) — низпосла, изпрати отгоре.
• „مِنَ السَّمَاءِ“ (мина-с-самаа) — от небето, от облаците.
• „مَاءً“ (мааан) — вода, дъжд.
• „فَأَحْيَا“ (фа-ахяа) — и съживи, и оживи.
• „مَوْتِهَا“ (маутиха) — нейната смърт, т.е. сушата и безжизнеността ѝ.
• „لَيَقُولُنَّ“ (ла-якулунна) — непременно ще кажат.
• „الْحَمْدُ لِلَّهِ“ (ал-хамду лиллях) — всичката слава и благодарност са за Аллах.
• „لَا يَعْقِلُونَ“ (ла я'килун) — не разсъждават, не използват разума си.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Пророка, мир нему, и му казва: Ако попиташ тези многобожници кой низпосла от небето дъжд и съживи със него земята, след като е била мъртва и суха, те непременно ще признаят и ще кажат: „Аллах е Този, Който направи това.“ Те не могат да отрекат, защото сами виждат как дъждът съживява изсъхналата земя и тя отново разцъфтява. Тогава кажи, о, Пророче: „Слава на Аллах!“ — благодарност и хвала на Аллах, Който разкри и утвърди довода срещу тях чрез собственото им признание. Ако те признават, че само Аллах създава, дава препитание и съживява, защо тогава се покланят на други, освен Него? Но истината е, че повечето от тях не разсъждават правилно и не използват разума, който Аллах им е дал. Ако разсъждаваха, щяха да разберат, че Този, Който съживява мъртвата земя, е единственият достоен за поклонение, и нямаше да придават на Аллах съдружници — идоли, които нито могат да помогнат, нито да навредят.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва, че дори самите многобожници са признавали, че Аллах е Създателят и Този, Който дава живот на земята чрез дъжда. Това е доказателство, че вярата в единния Бог е вложена дълбоко в човешката природа.
• Съживяването на мъртвата земя с дъжд е ясен знак за силата на Аллах и за Неговата способност да съживява мъртвите в Съдния ден. Който може да съживи земята, може да съживи и хората.
• Аятът ни учи да благодарим на Аллах и да Го славим, когато истината се разкрие и доводът се утвърди.
• Той ни напомня, че разумът е голяма благодат от Аллах и че истинското разсъждение води до вяра в Единия Бог и до отказ от поклонение на безполезни и безсилни същества.
• Колкото повече човек размишлява върху знаменията на Аллах в природата — дъжда, живота, смъртта и възкресението на земята — толкова повече сърцето му се изпълва с вяра и смирение пред величието на Създателя.