Сура Аль Имран — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• „حَبِطَتْ“ (хабитат) – означава „пропаднаха“, „станали напразни“, „обезсмислиха се“.
• „نَاصِرِينَ“ (насирин) – означава „помощници“, „застъпници“, „онези, които могат да окажат подкрепа и защита“.

1. Тълкувание на аята:

Тези хора, които са описани с горепосочените качества – тоест онези, които отхвърлят вярата и вършат дела, противоречащи на Божиите заповеди – техните дела са пропаднали и са станали напразни както в земния живот, така и в отвъдния. Те няма да извлекат никаква полза от тях нито на този свят, нито в Отвъдното, защото делата без вяра в Аллах не се приемат. В земния живот те няма да получат благословия и награда за делата си, а в Отвъдния – няма да им бъдат от полза за спасение от Огъня. И никой не може да им помогне, нито да ги защити от наказанието на Аллах, нито да отблъсне мъчението от тях. Те ще останат сами, без подкрепа и без застъпници.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярата в Аллах е основата, без която никое дело не може да бъде прието. Затова човек трябва да се стреми към искрена вяра, преди всичко друго.
• Напомня ни, че истинската печалба и успех не се измерват само с материални постижения на този свят, а с това делото ни да бъде прието от Аллах и да ни донесе полза в Отвъдното.
• Показва ни колко е важно да търсим помощ и застъпничество само от Аллах, защото в Деня на съда никой друг не може да ни помогне, освен Той.
• Насърчава ни да не се заблуждаваме от многобройните си дела, ако те не са изградени върху правилната вяра и искреност пред Аллах.
• Подтиква ни да ценим времето си на този свят и да го използваме за дела, които ще ни донесат полза и в Отвъдното, а не за дела, които ще пропаднат и ще ни оставят без помощник.
• Този аят е милост и предупреждение едновременно: милост – защото ни показва правия път, и предупреждение – за да не се окажем сред онези, чиито дела са пропаднали.