Сура Аль Имран — Стих 53

1. Обяснение на думите в аята:

• رَبَّنَا (Раббана): „Господи наш“ – обръщение към Аллах с признание за Неговото господство и власт.
• آمَنَّا (аманна): „повярвахме“ – приехме вярата с убеденост и приемане.
• بِمَا أَنزَلْتَ (бима анзалта): „в това, което низпосла“ – има се предвид Евангелието (Инджил), което Аллах низпосла на Иса (Исус).
• وَاتَّبَعْنَا الرَّسُولَ (уаттаба'на ар-Расул): „и последвахме Пратеника“ – следвахме учението и пътя на Иса (Исус), мир нему.
• فَاكْتُبْنَا (фактубна): „запиши ни“ – впиши ни, причисли ни.
• مَعَ الشَّاهِدِينَ (ма'а аш-шахидин): „сред свидетелите“ – онези, които свидетелстват за истината на Аллах, Неговото единство и правдивостта на Неговите пратеници.

1. Тълкуване на аята:

Учениците на Иса (Исус), мир нему, се обръщат към своя Господ с искрена молба, изразявайки своята вяра и покорност. Те казват: „Господи наш, повярвахме в това, което низпосла – Евангелието, и последвахме Пратеника, когото Ти изпрати, Иса, мир нему. Затова ни причисли към свидетелите на истината – към онези, които свидетелстват за Твоето единство, за правдивостта на Твоите пратеници и за това, че те са предали Твоето послание на своите народи.“

Тези думи изразяват пълна вяра в Аллах и в Неговото откровение, както и готовност да следват Неговия пратеник. Те не се задоволяват само с вярата, а молят Аллах да ги впише сред свидетелите – онези, които ще бъдат пример за другите и ще застанат пред Аллах с ясно свидетелство за истината. Това е молба за утвърждаване в правата вяра и за достойно място сред онези, които Аллах е одобрил.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Вярата е дар и благодат от Аллах, затова вярващият винаги се обръща към Него с молба да го утвърди в нея.
• Истинската вяра не е само знание, а следване на пратеника – приемане на неговия път и неговото учение.
• Стремежът да бъдеш сред свидетелите на истината е високо положение – това означава да бъдеш пример, да свидетелстваш за правдата и да я защитаваш.
• Обръщението към Аллах с „Господи наш“ изразява смирение, близост и доверие в Неговата милост.
• Този аят ни учи, че вярата и следването на пратеника вървят ръка за ръка – те са пътят към спасението и към мястото сред онези, които Аллах обича и е одобрил.