Сура Саба — Стих 42

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «فَالْيَوْمَ»: „И в онзи Ден“ — става дума за Съдния ден, Деня на възкресението и равносметката.

— «لَا يَمْلِكُ»: „не владее“, „не притежава способността да даде“.

— «نَفْعًا»: „полза“, „помагане“, „изгода“.

— «ضَرًّا»: „вреда“, „зло“, „наказание“.

— «ظَلَمُوا»: „постъпиха несправедливо“ — тук означава онези, които са сторили грях, като са придавали съдружници на Аллах и са Го отричали.

— «ذُوقُوا»: „вкусете“ — израз, който означава изпитайте, почувствайте върху себе си.

— «تُكَذِّبُونَ»: „които отричахте“, „които смятахте за лъжа“.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден, когато хората застанат пред своя Господ за равносметка, всички връзки и надежди, на които са разчитали в земния живот, ще се разпаднат. Онези, които са били обожествявани или на които са се уповавали вместо Аллах, няма да могат да помогнат на своите поклонници нито с полза, нито да им навредят. Никой не може да застъпи за друг, нито да отвърне наказание от него, защото цялата власт и всичкото решение в онзи Ден принадлежат единствено на Аллах.

Тогава на онези, които са увредили самите себе си чрез неверие, придаване на съдружници и непокорство, ще бъде казано с укор и предупреждение: „Вкусете наказанието на Огъня, който в земния живот отричахте и смятахте за лъжа!“ Това е справедливо въздаяние за тяхното упорство и за пренебрегването на предупрежденията на пратениците.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че в Съдния ден никой не може да помогне на друг освен Аллах, затова истинската надежда и упование трябва да бъдат насочени единствено към Него.

— Напомня ни, че земният живот е кратък и че всеки избор има последствия; затова е мъдро да се подготвим за Деня, в който няма да има нито застъпничество, нито измама.

— Показва милостта и справедливостта на Аллах: Той предупреждава преди наказанието, дава възможност за покаяние и изпраща ясни знамения, за да се върне човекът към истината.

— Насърчава ни да не се поддаваме на илюзията, че някой друг ще понесе нашите грехове; всеки отговаря за делата си, а искреното обръщане към Аллах и добрите дела са пътят към спасението.

— Кораническият призив тук е призив към разум и съвест: да не отричаме истината, а да я приемем с отворено сърце, за да се радваме на наградата, а не на наказанието.