Сура Ас-Саффат — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „آلِهَتِنَا“ (алихатина): нашите божества, тоест идолите, които са обожествявали.
• „شَاعِرٍ“ (ша‘ирин): поет, човек, който съчинява поезия.
• „مَّجْنُونٍ“ (маджнунин): обезумял, загубил разума си.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за упорството и арогантността на неверниците, които, настоявайки на своето неверие, казват с укор и отхвърляне: „Нима ще изоставим божествата си, на които се покланяме, само заради думите на един поет, който е обезумял?“ С тези си думи те имат предвид Пратеника на Аллах, мир и благословия върху него. Те го описват като поет и луд, за да оправдаят отказа си да го последват и да се откажат от идолопоклонството си. Това е тяхното възражение срещу истината — възражение, изградено върху лъжа и клевета, защото Пратеникът на Аллах не е нито поет, нито луд, а е Божий пратеник, който носи ясното послание и правилния път.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни показва как упорството в неверието води до отхвърляне на истината с неоснователни обвинения, а не с разумни доказателства.
• Клеветите и обвиненията срещу пророците не са новост — те са стара практика на онези, които се противопоставят на истината.
• Истината на Корана и на пророчеството е ясна и силна; тя не се нуждае от потвърждение от онези, които я отричат, а от открито сърце и искрен разум.
• Всеки, който се замисли безпристрастно, ще види, че Коранът не е поезия и че Пророкът, мир и благословия върху него, не е луд, а носител на милост и напътствие за цялото човечество.
• Ислямът призовава към размисъл и доказателство, а не към сляпо следване на традиции и идоли, които не могат нито да помогнат, нито да навредят.