Сура Ас-Саффат — Стих 64

1. Обяснение на думите в аята:

— „شَجَرَةٌ“ (шаджара): дърво.

— „تَخْرُجُ“ (тахруджу): излиза, пониква, израства.

— „أَصْلِ“ (асл): корен, основа, най-дълбоката част.

— „الْجَحِيمِ“ (ал-джахим): Огънят на Ада, пламъците на преизподнята.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за дървото Заккум, което е храната на грешниците в Ада. Това дърво е с лош и отвратителен произход — то не расте върху благословена земя, а пониква от самите дълбини на Ада, от най-долния му корен. Стволът му излиза от сърцевината на Огъня, а клоните му се издигат нагоре из различните му слоеве. То е създадено от самия огън и се храни с него, затова плодовете му са горчиви, грозни и отвратителни — като глави на шейтани. Който го вкуси, изпълва корема си с нещо, което не го насища, а само увеличава мъката му, и след това пие вряла, кипяща течност, която разкъсва вътрешностите му. Накрая всички те се връщат към още по-тежко наказание в Огъня. Така този аят разкрива ужасната съдба на обитателите на Ада и показва, че тяхната храна и питие са част от самото им мъчение.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

— Коранът описва отвъдното с такава точност и сила, че човекът осъзнава реалността на Ада и се стреми да се предпази от него чрез вяра и добри дела.

— Милостта на Аллах се проявява в това, че Той ни предупреждава за наказанието, преди да е дошло, за да се върнем към Него с покаяние.

— Ислямът не оставя човека в неведение за съдбата на грешниците, а му дава ясна картина, която го подтиква към благодарност и покорство.

— Колкото по-дълбоко разбираме заплахите в Корана, толкова повече ценим обещанията за Рая и се стремим към тях.

— Коранът е истинското слово на Аллах — нито един човек не би могъл да опише отвъдното с такава проникновена точност, ако не беше откровение от Всезнаещия.