Сура Сад — Стих 18

1. Пояснение на думите в аята:

• سَخَّرْنَا (саххарна): подчинихме, направихме покорни по Наша воля.
• الْجِبَالَ (ал-джибал): планините.
• يُسَبِّحْنَ (юсаббихна): славят Аллах, възхваляват Го.
• بِالْعَشِيِّ (бил-'аший): по време на залез и вечерта, в края на деня.
• وَالْإِشْرَاقِ (вал-ишрак): при изгрев на слънцето, в началото на деня.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава за Своята милост и сила, като разкрива, че е подчинил планините на пророк Дауд (Давид), мир нему. Планините заедно с него възхвалявали Аллах — в края на деня и при изгрев на слънцето. Това е знак за величието на Аллах и за особеното положение на Дауд, на когото било дадено чудо — самото творение да участва в прославата на Създателя заедно с него. Планините не са живи същества като хората, но по волята на Аллах те славят Него, подчинени на Неговата заповед, в определеното време — вечер и сутрин. В това има доказателство за всемогъществото на Аллах и за това, че Той е Господарят на всичко сътворено.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва колко велик е Аллах — Той подчинява планините и ги кара да славят Него. Това ни учи да се смиряваме пред Него и да Го възхваляваме по всяко време.
• Постоянството в помен на Аллах — сутрин и вечер — е път към близост до Създателя и към вътрешен мир.
• Човекът, който помни Аллах, получава чест и достойнство, както е било дадено на пророк Дауд, чието име е свързано с прослава на Аллах.
• Цялото творение — дори планините — славят Аллах. Това ни напомня, че вярата и поменът не са само за хората, а са част от реда на вселената, създадена от Аллах.
• В тези думи има утеха и надежда: който искрено помни Аллах, той не е сам — цялото творение е свидетел на това и е в хармония с него.