Сура Сад — Стих 41

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „نُصْبٍ“ (нусб): умора, трудност и страдание.
• „عَذَابٍ“ (азаб): болка и мъчение, в случая — болест и страдание в тялото.
• „مَسَّنِي“ (массани): докосна ме, сполетя ме, засегна ме.

1. Тълкувание на аята:

И спомени, о Пратенико, Нашия раб Аюб, когато се обърна към своя Господ с молба и каза: „Сатаната ме сполетя с умора, трудности и мъчение.“ Той понесе тежко изпитание — в тялото си, в имуществото си и в семейството си — и го отнесе към Сатаната поради неговото внушение и подстрекателство, макар всичко да става по повелята и с позволението на Аллах. Това беше израз на благоприличие пред Аллах и признание, че изпитанието е по Негова воля, а Сатаната е само причина и подбудител. Аюб (мир нему) не се оплака от своя Господ, а се обърна към Него с молба и смирение, надявайки се на Неговата милост и облекчение.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на търпение и смирение при изпитания, както постъпи Аюб (мир нему), който остана доволен от своя Господ и не се оплака от Него.
• Показва ни, че обръщането към Аллах с молба и молитва е пътят към облекчение и избавление от всяка трудност.
• Напомня ни за благоприличието в думите пред Аллах: Аюб отнесе страданието към Сатаната, макар всичко да е по волята на Аллах, което е пример за добро възпитание и вяра.
• Укрепва надеждата в сърцата: след всяко изпитание идва облекчение, а Аллах не забравя Своите търпеливи раби.
• Корана съдържа историите на пророците като утеха и напътствие за вярващите, за да следват техния пример в търпение и вяра.