Сура Сад — Стих 55

1. Обяснение на думите в аята:

• „هَذَا“ (ха̄за̄): „Това“ – посочва това, което вече бе споменато за наградата на богобоязливите.
• „وَإِنَّ“ (уа инна): „И наистина“ – за усилване и потвърждение.
• „لِلطَّاغِينَ“ (лит-та̄гӣн): „за престъпващите границите“ – онези, които упорстват в неверие и непокорство, надхвърляйки Божиите предели.
• „لَشَرَّ“ (лашарра): „най-лошото“ – превъзходна степен за зло.
• „مَآبٍ“ (ма’а̄б): „място за завръщане“ – крайно убежище и крайна участ.

1. Тълкуване на аята:

След като спомена какво очаква богобоязливите – вечното блаженство в Рая – Всевишният Аллах обръща внимание на противоположния край. Той казва: това е участта на праведните; а колкото до онези, които престъпват Божиите граници с неверие и грехове, за тях е приготвено най-лошото място за завръщане. Това е Огънят, в който ще бъдат измъчвани и който ще ги обгръща отвсякъде – колко лошо легло е той! Така аятът противопоставя двата пътя: пътя на покорството, водещ към награда, и пътя на престъплението, водещ към наказание. Всеки избор има своя край, а справедливостта на Аллах изисква въздаяние според делата.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Коранът ясно показва, че всеки избор има последица: доброто води до добро, а злото – до зло. Това ни насърчава да избираме пътя на покорството и богобоязливостта.
• Милостта на Аллах е голяма за онези, които се стремят към Него, но справедливостта Му също е съвършена – никой не се ощетява.
• Аятът ни учи да не подценяваме греховете и да не престъпваме Божиите граници, защото краят на престъплението е загуба и мъчение.
• Вярата в отвъдното дава смисъл и цел на живота: знаейки, че има въздаяние, ние се стремим към това, което е вечно и добро.
• Коранът говори с ясни и силни думи, за да събуди съвестта и да насочи човека към пътя на спасението – това е покана към всеки разумен да се замисли и да последва истината.