Сура Аз-Зумар — Стих 69

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَأَشْرَقَتِ (уа ашракат): озари се, засия, изгря със светлина.
• الْأَرْضُ (ал-ард): земята — тук се има предвид просторът на Събранието в Съдния ден.
• بِنُورِ رَبِّهَا (би-нури раббиха): със светлината на своя Господ.
• وُضِعَ الْكِتَابُ (ууди‘а ал-китаб): беше поставена Книгата — книгата на делата, която се разгръща, за да се чете.
• وَجِيءَ بِالنَّبِيِّينَ (уа джи’а би-н-набийин): и бяха доведени пророците.
• وَالشُّهَدَاءِ (уаш-шухада’): и свидетелите — онези, които ще свидетелстват, че пророците са предали посланието.
• وَقُضِيَ بَيْنَهُم (уа кудия байнамум): и беше отсъдено между тях.
• بِالْحَقِّ (бил-хакк): с истината, справедливо.
• لَا يُظْلَمُونَ (ла юзлямун): няма да бъдат онеправдани.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден земята ще засияе със светлината на своя Господ, когато Той се разкрие, за да отсъди между творенията. Това е свят момент, изпълнен с величие и страхопочитание, в който нищо не остава скрито. Тогава книгата на делата ще бъде разгърната и поставена — всеки ще види записаното за него, без нищо да е пропуснато или забравено.

Ще бъдат доведени пророците, за да бъдат попитани за предаването на посланието и за това как са им отговорили техните народи. Заедно с тях ще бъдат доведени и свидетелите — общността на Мухаммад (с.а.с.), която Аллах е направил свидетели над хората. Те ще свидетелстват за пророците пред онези народи, които са отричали, че са получили посланието, и така доводът ще бъде установен срещу тях.

След това Аллах, Господарят на световете, ще отсъди между всички тях с пълна справедливост. Никой няма да бъде онеправдан — нито ще му бъде прибавено зло, което не е извършил, нито ще му бъде отнето добро, което е сторил. Всяко дело ще получи точното си въздаяние, защото присъдата на Аллах е абсолютно справедлива.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че справедливостта на Аллах е съвършена. Никой няма да бъде онеправдан в Съдния ден — нито с добавено наказание, нито с отнета награда. Това ни дава увереност и спокойствие, че при Аллах има абсолютна справедливост, каквато не съществува в човешките съдилища.
• Светлината на Аллах, която ще озари земята в Съдния ден, ни напомня, че истината винаги възтържествува. Колкото и да е скрита правдата в този свят, в Деня на Съда тя ще изгрее в пълния си блясък.
• Доведените пророци и свидетели ни учат, че никое послание не остава без свидетелство. Всеки, който е чул истината, ще бъде попитан за нея. Това ни подтиква да приемем истината, докато имаме време, и да бъдем от онези, които свидетелстват за нея с делата си.
• Разгръщането на книгата на делата ни напомня, че всяко наше дело е записано. Това ни насърчава да вършим добро и да се пазим от зло, знаейки, че нищо не се губи при Аллах.
• И най-важното: този аят ни показва, че Ислямът е религия на справедливостта, истината и отговорността. Той ни дава надежда, че доброто ще бъде възнаградено, а злото — наказано, и че в крайна сметка истината и справедливостта ще победят. Това е религия, която вдъхва доверие, сигурност и стремеж към добро.