Сура Ан-Ниса — Стих 39

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „وَمَاذَا عَلَيْهِمْ“ (уа маза ‘алайхим): Какво ще им навреди? — въпросително изречение, което изразява укор и показва, че вярата и разходването не носят никаква вреда, а само полза.
• „لَوْ آمَنُوا“ (лау аману): ако бяха повярвали — „ако“ тук изразява условие, което не се е осъществило, но е било възможно.
• „الْيَوْمِ الْآخِرِ“ (ал-йаум ал-ахир): Съдният ден, Денят на възкресението.
• „أَنفَقُوا“ (анфаку): да раздават, да харчат в пътя на Аллах.
• „مِمَّا رَزَقَهُمُ اللَّهُ“ (мимма разакахуму-Ллах): от това, което Аллах им е дарил като препитание.
• „عَلِيمًا“ (‘алиман): Всезнаещ — Аллах знае всичко за тях и за делата им.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах задава въпрос, който носи укор към онези, които се въздържат от вяра и от раздаване. Той казва: какво ще им навреди, ако повярват в Аллах и в Съдния ден, и ако раздават от онова, което Аллах им е дарил? Вярата и раздаването не им носят никаква загуба — напротив, в тях е цялото добро. Ако човек повярва истински в Аллах и в Деня на възкресението, и раздава от препитанието си в пътищата, които Аллах обича и с които е доволен, това ще му донесе само полза и ще го предпази от зло. Аллах е Всезнаещ за тях — нищо от тяхното състояние и дела не Му е скрито, и Той ще въздаде на всеки според делата му. В аята има и предупреждение: знанието на Аллах за тях е всеобхватно и Той ще ги възнагради или накаже според това, което вършат.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Вярата в Аллах и в Съдния ден не носи никаква вреда, а само добро и полза за човека в този свят и в отвъдния.
• Раздаването от това, което Аллах ни е дарил, е път към доброто и към Неговото доволство; то не намалява препитанието, а го благославя.
• Аллах е Всезнаещ за Своите раби — Той вижда и знае всичко, което правят, и ще въздаде на всеки според делата му. Това насърчава човека да върши добро и да се стреми към това, което е угодно на Аллах.
• Аятът показва колко лесен и милостив е пътят на вярата: човекът не губи нищо, когато вярва и раздава, а печели всичко. Това го подтиква да приеме исляма и да следва Корана с любов и желание.