Сура Ад-Духан — Стих 19

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَأَن لَّا تَعْلُوا“ (уа ан лā та'лу): да не се възгордявате, да не превишавате границите и да не се възвишавате над истината.

— „عَلَى اللَّهِ“ (ала Лляхи): спрямо Аллах, тоест спрямо Неговите заповеди, Неговите пратеници и Неговото право да бъде обожаван единствен.

— „سُلْطَانٍ مُّبِينٍ“ (султāнин мубӣн): ясно доказателство, очевиден довод и неопровержим аргумент.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът призовава своя народ и им казва: не се възгордявайте пред Аллах, не престъпвайте Неговите повеления и не се издигайте над истината, която Той е низпослал. Не се възпротивявайте на призива към единобожие и не отхвърляйте Неговите пратеници. Аз идвам при вас с ясно доказателство и очевиден довод, който потвърждава истинността на моето послание и прави истината явна за всеки, който я търси с искрено сърце. Смисълът е, че вярата не изисква сляпо подчинение, а се основава на разумни доказателства и ясни знамения, и че човек не бива да се възгордява, защото гордостта е пречка пред истината и пред покорството към Създателя.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Ислямът почива на ясни доказателства и разумни доводи, а не на принуда или сляпа вяра; всеки, който търси истината, ще намери в Корана светлина и напътствие.

— Гордостта и високомерието са пречка пред вярата; смирението отваря сърцето за истината и носи спокойствие и достойнство на човека.

— Призивът на пророците винаги е бил призив към единобожие и добро поведение, а не към господство или корист; това показва милостта и мъдростта на исляма.

— Който се вслуша в истината с открито сърце, ще открие, че Коранът е книга на напътствие, която уважава разума и призовава към размисъл и добри дела.