Сура Ад-Духан — Стих 20

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عُذْتُ (узуту): прибягнах за закрила, потърсих убежище и защита.
• رَبِّي (рабби): моят Господ, моят Създател и Онзи, Който ме управлява и закриля.
• رَبِّكُمْ (раббикум): вашият Господ — същият Господ, Който е ваш Създател, макар вие да не Го признавате.
• تَرْجُمُونِ (тарджумуни): да ме убиете с камъни, тоест да ме пребиете с камъни до смърт.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът — мир нему — след като призова своя народ към вяра в Аллах и им представи ясни доказателства за истинността на своето послание, те му отвърнаха с враждебност и го заплашиха със смърт. Тогава той каза: „И наистина, аз прибягвам за закрила към моя Господ и вашия Господ, за да не ме убиете с камъни.“

В този аят пророкът известява, че се обръща към Аллах — своя Господ и техния Господ — и търси Неговата защита от тяхното зло и от намерението им да го убият по най-жестокия начин — с убиване с камъни. Той им напомня, че Господ, към Когото се обръща за помощ, е не само негов Господ, но и техният Господ, макар те да не признават това. Това е и призив към тях да се замислят: как биха могли да навредят на човек, който е под закрилата на Онзи, Който е създал и тях самите?

Ако не вярвате на това, което ви нося — казва той — тогава поне ме оставете на мира и не ме наранявайте. Той не отвръща на тяхната заплаха със заплаха, нито на агресията с агресия, а се обръща към Аллах и оставя делото си в Неговите ръце. Това е проява на пълно доверие в Бога, на търпение и на благородство в призива.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинският вярващ, когато бъде заплашен или нападнат, първо се обръща към Аллах за закрила, а не отговаря със зло на злото.
• Той показва милостта и търпението на пророците: дори когато им се отвръща с враждебност и заплахи за живот, те продължават да призовават с добро и да оставят съдбата си на Аллах.
• Напомня ни, че Аллах е Господ на всички — и на вярващите, и на онези, които Го отричат. Той е близо до всеки, който Го призове с искрено сърце.
• Аятът ни вдъхновява с доверие в Бога: който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен и го защитава от злото на хората.
• И най-важното — той ни показва красотата на исляма: религия на търпение, на доверие в Създателя и на отвръщане на злото с добро и с молитва.